Сяр, Гърция
Слънцето се беше скрило преди часове, оставяйки лятната нощ да се спусне като тежка, непрогледна пелена над равнините и хълмовете, покриваща минало и настояще. Луната, сякаш нарочно, не се показваше, а звездите, макар и ярки в небесния свод, не успяваха да пробият мрака, който обгръщаше наследството от древността.
Тишината царуваше, нарушавана само от далечния крясък на нощна птица и тихото боботене на двигателя на Нисан Патрола, чиито фарове, закрити с капаци, хвърляха слаб сноп светлина едва на десетина метра напред. Колата спря рязко пред една от могилите в близост до Сяр. От нея слязоха трима мъже, движенията им бяха точни, отработени, без капка излишна суетня. Извадиха гео - радара - малко, но мощно устройство, което поставиха пред могилата с хирургична прецизност.
- Доближи антените до склона и включвай - разпореди се единият, явно водачът, на английски с лек акцент, който издаваше години, прекарани в чужбина. - Маяк, побързай. Нямаме цяла нощ.
- Полковник, така добре ли е? - отвърна Маяка, докато нагласяваше уреда, пръстите му танцуваха по копчетата с увереността на човек, свикнал да работи в сенките.
- Морски, премести Нисана метър - два напред, да освети по - добре. Нищо не виждам в тая тъмница - добави Маяка, без да вдига поглед.
Морския кимна мълчаливо и се качи обратно в колата. Двигателят остана включен - предпазна мярка, която можеше да им спечели ценни секунди, ако нещо се обърка. Датчици, скрити от двете страни на пътеките към могилата, стояха нащрек, готови да ги предупредят при най - малката заплаха. Ако чуеха сигнала, щяха да имат три минути да изчезнат в гората - маршрутът беше проучен, пътеките проверени. Нисанът щеше да ги отведе в безопасност сред дърветата.
- Полковник, това ли е могилата? - попита Морския, докато гледаше как радарът бавно сканира земята.
- Кухо е вътре - отвърна Полковника, втренчен в екрана. - Дано е това, което търсим. Маяк, прибирай радара. Вадете инструментите. Имаме четири, максимум пет часа. Действаме.
Започнаха с лопати, отхвърляйки горния слой пръст с бързи, но методични движения. Скоро се показаха камъни - стари, грубо изсечени, сякаш пазеха тайна, погребана от векове.
- Морски, давай шилото - нареди Полковника.
Той пое тежкия инструмент - подобен на къртач, но с необичаен връх, проектиран за безшумна работа. Когато го включи, се чу само приглушен тътен, а машината започна да вибрира в ръцете му. Това не беше обикновена техника - струваше хиляди евро и беше върхът на иманярската индустрия. Групата работеше от години, измъквайки артефакти, които им носеха богатство, но и риск. Гърция беше рай за търсачите на съкровища, но законите й бяха безмилостни. За да оцеляват, трябваше да са бързи, тихи и невидими.
- Маяк, вземи шилото. Подай сондата - продължи Полковника, без да губи ритъм.
Той вкара тънък метален прът в пробитата дупка. Замръзна за миг, ослушвайки се в нощта. Двигателят на Нисана бръмчеше тихо, но внезапен птичи крясък го накара да потръпне. Не беше истински полковник - прякорът му идваше от миналото, от военни мисии, за които никой не говореше. Имената им бяха тайна дори помежду им. Фалшиви паспорти, евтини мотели, живот в сянка - това беше тяхната реалност.
Успокоен от тишината, Полковника натисна бутона на сондата. Чу се рязък пукот, последван от глух удар - скалата се напука и нещо се заби дълбоко в нея.
- Морски, подай контейнера.