Той се върна в реалността, бавно отвори очи и задраска бележки на листа пред себе си - крепости, заливи, кораби. Тони влезе тихо и му подаде ледена кола.

- Събуди се с това - каза с усмивка.

Христо отвори кенчето - съскането му сякаш отекна като шепот от миналото. Отпи и разтърси глава.

- Камата и Ксенос са свързани, но тя е по - стара от него - започна той. - Той, мисля, че е от Странджа. И двамата са участвали в битки там, после са се преместили на север, може би Добруджа. Камата е видяла повече бой, отколкото Ксенос към края си. Умират тук, където го намерихте. Трябва да проверя за владетел от Странджа, живял в Добруджа и убит около Сяр. А онази битка с корабите... езеро с канал до морето. Къде е това?

Тони се замисли.

- Костите са от началото на XV век. Ксенос е живял около 60 години, значи е роден около 1350 - та. Ако камата е от половин век преди смъртта му, това е първата половина на XIV век. Мисля, че си видял битката при Абдера, 1344 г. Севастократор Момчил подпалва корабите на Умур бег в езерото Буругьол - три от петнадесет горят, 250 души падат на брега.

- Да, сетих се - оживи се Христо. - После Момчил побеждава Кантакузин при Мосинопол, но през 1345 г. двамата му врагове го побеждават при Перитор и го убиват. Въпросът е как Момчил от 1344 - те е свързан с Ксенос, роден след смъртта му.

- Ето ти загадка за разплитане - усмихна се Тони. - Ако нямаш друга работа, захващай се. Ще помогна с каквото мога.

Христо се замисли и изстреля:

- А можеш ли да ми уредиш гмуркане в това езеро? Щом корабите са горели, на дъното има следи. Може да намерим връзка със Странджа и Добруджа.

- Буругьол е резерват, но ще ги убедя за научна експедиция - кимна Тони. - Сега се разходи из града. Довечера те чакам у нас - Микаела ще направи истинска мусака за вечеря и твоето любимо галактобуреко за десерт. Узото е в хладилника. Не закъснявай!

Слънцето вече се спускаше зад хълмовете, когато таксито с Христо спря пред къщата на Тони. Миризмата на топъл галактобуреко го посрещна още на прага. Тони отвори вратата с бутилка узо в едната ръка и две чаши в другата.

- Хайде, ловецо на старини, влизай! - подвикна той. - Узото чака, а Микаела ще те гони с точилката, ако не опиташ мусаката веднага.

Христо се засмя и влезе, оглеждайки двора. Чакълът беше оформен в съвършени вълни, японските кленове хвърляха червени отблясъци в здрача, а каменен фенер стоеше като страж до пътеката.

- Микаела наистина е превърнала това място в дзен убежище - отбеляза той. - Само дето ти не приличаш на спокоен самурай.

- Спокоен съм, докато не ми донесат сметката за азалиите - отвърна Тони и наля узото. - Сядай, да пием за Ксенос и неговите великански гени.

Двамата се настаниха на верандата, а Микаела се появи с поднос гръцка салата, мусака, галактобуреко и две вилици. Чаровница с тъмни очи и усмивка, която можеше да стопи и най - сериозния археолог, тя поздрави Христо с леко кимване.

- Радвам се да те видя, Христо. Тони каза, че си дошъл заради някакъв български исполин. Яжте, преди да изстине. Аз излизам и ви оставям да си побъбрите по мъжки.

- Благодаря, Микаела - отвърна той и взе вилицата. - Ако всички българки са готвили като теб, разбирам защо Ксенос е бил толкова едър.