- Здравей, приятелю! Самолет или кола? - Тони се изправи и тръгна да го посрещне.

- Е, нямаме ние вашите гръцки бюджети за полети - Христо разпери ръце и двамата се прегърнаха с топли потупвания по гърба.

- Бяло фрапе, нали? - попита Тони.

- Естествено. А ти черно, както винаги? - Христо надникна към чашата на бюрото.

- Добре, че те научих на истинска сутрешна напитка, вместо онова твое „нес“...

- Признавам ти заслугите - засмя се Христо. - Сутрин фрапе, вечер узо - зиме, лете, програмата е ясна.

Тони поръча по телефона фрапе от близкото кафене и двамата се разприказваха - за времето, за дупките по пътищата. Когато фрапето пристигна, Христо отпи и го погледна сериозно.

- Сега вече можем да говорим за работа.

- По това си приличаме българи и гърци, никаква работа преди кафето - Тони извади ДНК резултатите от чекмеджето и ги подаде. - Чети, това е нашият Ксенос.

Христо зачете превода на английски, а очите му се разширяваха с всяка дума.

- Грамаден войн! - възкликна той. - Само с ръста си е плашел враговете. А майка му... какви жени сме имали по нашите земи!

- Да, явно са се раждали великанки - засмя се Тони. - Аз предпочитам нежните, като моята Микаела. Половин българка, както знаеш.

- Как е тя?

- След като реши, че пътното строителство не е за нея, завърши екстериорен дизайн. Сега дворът ми е „Каресансуй“ - дзен градина с кленове и чакъл. Чувствам се като самурай от 15 век, чиято заплата отива за мъхове и азалии.

- Стига си мрънкал, нямаш други грижи - подкачи го Христо.

- Да се върнем на Ксенос - Тони стана сериозен. - Реших, че като е българин, ще те заинтригува. Докторантурата ти беше за елинско - тракийския синтез, нали? Този е по - късен, но пак ни свързва. Искаш ли парче от костта му?

Христо замълча. Дарбата му, виденията от миналото, беше тайна, която споделяше само с Тони. С малко подготовка можеше да види истории, скрити в предмети, макар образите често да бяха мъгливи.

- Да - отвърна той. - И ако имате още нещо от находката, донесете го.

- Иманярите са изпуснали кама в бързината - каза Тони. - Ще ти я донесат заедно с костта. Аз излизам до общината, връщам се след половин час. Забавлявай се с магиите си.

Пред Христо на масата лежеше бяла ленена кърпа, а върху нея - кост от ръка и стара кама, почистена от ръждата на вековете. Той разтри краката и ръцете си, затвори очи и се отпусна в стола. Няколко минути дълбоко дишане го потопиха в тишина, докато съзнанието му се унесе в онова междинно състояние - нито сън, нито бодрост. Пръстите му докоснаха костта и светът избухна в образи.

Първо видя малка крепост, обградена от гъста гора и стада животни. Издигна се нагоре - в далечината проблесна море, а на север се очерта Бургаският залив. Образът избледня.

После крепост сред поля, море на изток, а на североизток - нос Калиакра и северното крайбрежие. Мъгла погълна сцената.

Третият образ показа равнина с планина на север и Халкидики на юг, някъде наблизо.

Христо премести ръка към камата. Пред очите му пламнаха горящи кораби в езеро, свързано с морето чрез канал. Битка бушуваше на брега - кръв, викове, хаос. След това пак първата крепост, но сега имаше битка - ту в гората, ту около стените. Накрая камата се озова на пояс край Калиакра, но сякаш вече не жадуваше битки.