Тя се засмя и се върна вътре, оставяйки ги сами. Христо отчупи парче от муската и го поднесе към устата си, а Тони го изгледа с присвити очи.

- Ей, ние гърците сме ревниви. Не прекалявай с комплиментите към жена ми, че ще те пратя да спиш в градината с кленовете. Ще ти дам едно одеяло и ще те обявя за почетен дзен монах.

- Спокойно, приятелю - засмя се Христо. - Не съм дошъл да крада жени, а да разплитам тайни. Между другото, спомняш ли си как ме остави да спя в онази барака след купона в Оксфорд?

Тони избухна в смях, разливайки малко узо.

- Как да забравя? Трети курс, рожденият ден на доцент Хигинс. Ти реши, че можеш да изпиеш цяла бутилка джин, защото „българите сме издръжливи“. На сутринта те намерих да спиш в градинската барака, прегърнал лопата и да мърмориш нещо за тракийски съкровища.

- А ти ме снима и пусна снимката в групата на курса! - отвърна Христо, сочейки го с вилицата. - Добре, че не беше ерата на социалните мрежи, иначе щях да съм меме до края на живота си.

- Е, поне научихме, че можеш да спиш навсякъде - намигна Тони. - Полезно умение за археолог.

Двамата отпиваха от узото, а то топеше напрежението на деня. Христо остави чашата и попита:

- Кажи сега, какво стана с тези иманяри? Откъде изобщо изкопаха Ксенос?

Тони се облегна назад, а погледът му стана по - сериозен.

- Типична история. Група професионалисти, със скъпа техника и лопати, ровили нощем в района североизточно от Сяр. Мислили са, че ще намерят златни монети или нещо такова - знаеш ги какви са, вечно търсят бърза печалба. Но този път са ударили на камък... буквално. Натъкнали се на могилата, започнали да копаят и изведнъж - скелетът. Дежурен полицай бил анонимно информиран, отишъл, светнал с фаровете и ги подплашил. В бързината изтървали камата и избягали. Добре, че не са повредили повече, защото тухлите и мазилката около него са ценни колкото костите.

- Иманяри с късмет - поклати глава Христо. - Ама какъв военачалник е бил този Ксенос, щом са го погребали в църква? И защо точно там?

- Това е въпросът - каза Тони и отпи от узото. - Може би е бил местен защитник, някой, когото са почитали. Или пък е паднал в битка, а хората му са искали да го почетат с църква. Червените тухли и боите подсказват, че мястото е било свято. Но ти си магьосникът с виденията - какво мислиш?

Христо се замисли, въртейки чашата в ръце.

- От това, което видях, Ксенос е бил в Странджа, после в Добруджа, и накрая тук. Камата му е по - стара, свързана с битки от времето на Момчил. Може да е наследил оръжието от някой предишен герой или да е служил на неговите наследници. Усещам, че има още нещо, но ми трябва време да го свържа.

- Време и още узо - засмя се Тони и вдигна чашата си. - За Ксенос и неговите тайни!

- За Ксенос! - отвърна Христо и чукна чашата си в неговата. - И за иманярите, дето без да искат ни дадоха работа.

Луната вече светеше над градината, хвърляйки сенки върху чакъла. Двамата продължиха да си говорят - за миналото, за настоящето и за това как един скелет може да събуди толкова много въпроси. А някъде там, в нощта, духът на Ксенос сякаш се усмихваше, доволен, че историята му оживява отново.