Огледа гроба през отвора. Не беше тракийска могила, а каменна ниша, вероятно част от рухнала църква или параклис, пазеща останките на воин. Кой беше той? Какво криеше този гроб, което бе привлякло тези ловци на съкровища?

Въпросите щяха да чакат. А предметът в колата му - може би ключът към нова история, лежеше мълчалив и предизвикателен.

Тони Василиадис отпи последната глътка от фрапето си и остави чашата на бюрото. Интернет клюките бяха забавни, но нищо не можеше да се сравни с вълнението, което носеше истинската история. Вратата се отвори с леко скърцане и в стаята влезе Нелис, експерт на музея по средните векове, стиснал лист хартия като свитък от миналото.

- Шефе, ето доклада, включващ ДНК тестовете! - Нелис подаде листа на Тони с едва прикрито вълнение. - Този скелет... представи си великан от 15 век! Мъж на 60 - 65 години, висок 195 см, тежи между 110 и 115 кг - истинска планина от мускули за онова време. ДНК - то от бедрената му кост показва хаплогрупа I - M423 - типична за българите, почти не се среща при гърците, където властват E - V13. Явно е бил по - близо до славянските корени на Балканите, отколкото до нашите елински южняци. И слушай това - открихме редки генетични маркери, които подсказват, че ръстът и силата му идват от майка му. Представяш ли си я? Висока, едра българка, която е предала на сина си тези исполински черти!

Тони вдигна вежда, докато Нелис продължаваше, размахвайки ръце като разказвач на лагерен огън.

- Има още! Скелети като този, високи и яки са намирани на юг от Родопи и на изток до Черно море. Може би там е живяла цяла общност от гиганти! От снаряжението му - парчета от колан и оръжие - разбираме, че е бил български войн. Убит е жестоко, отсекли са му главата. А около могилата? Камъни, червени тухли, мазилка, следи от бои, каквито са използвали за църковни стенописи. Сигурно е погребан в малка църква, което значи, че не е бил обикновен боец, а военачалник. Нарекохме го Ксенос - звучи добре, нали?

- Благодаря, Нелис - Тони взе листа и го заразглежда с любопитство. - Значи Ксенос е паднал от меч...

Нелис кимна и излезе, а Тони остана сам с мислите си. Погледът му се спря на редовете с данни, после се премести към прозореца. „Не е ключът към световните загадки - промърмори си той, - но щом е българин, трябва да кажа на Христо.“ Извади телефона си, набра номера и когато отсреща вдигнаха, заговори на английски с лек гръцки акцент:

- Христо, приятелю, защо не дойдеш на гости? Имаме нещо интересно - може дори работа да ти намерим, ако ти е скучно в София. Хайде, узото се изстудява... Не, не, знам, че го обичаш. Чакам те!

Тони и Христо се бяха запознали в Оксфорд - двама млади археолози с плам в очите и любов към споровете. Още първия ден Христо заяви, че „Тони“ е българско име, а Тони отвърна, че „Христо“ е чисто гръцко. Дебатът завърши в бара с бутилка уиски, след която решиха, че ирландците са най - добрите посредници в балканските драми. Оттогава бяха неразделни - приятели, които си помагаха и в работата, и в живота. Само Тони знаеше за почти магическата дарба на Христо.

Два дни по - късно на вратата се почука. Тони не вдигна очи от лаптопа си.

Влез! - извика той.

- Каниш ме на гости, а узото го няма? - Христо влезе с широка усмивка и типичния си закачлив тон.